Същност и механизъм на действие на БИОХУМАКС®
Действията на продукта БИОХУМАКС® са в много и най-различни направления, тук бихме искали да обърнем внимание върху действието на хуминовите и фулво киселини в състава на БИОХУМАКС®, както и да разясним на хилядите наши партньори, колеги и клиенти механизма им на действие и тяхното влияние върху водата, растенията и почвата. Основна причина за комплексното благотворно влияние на продукта се дължи на високото съдържание на хуминови киселини, хумус и спори на ризосферни микроорганизми. За да обясним механизма на действие на хуминовите киселини първо ще кажем няколко думи за тях. Свойствата на тези забележителни и много сложни съединения са толкова уникални, че дори да обединим усилията на всички химици в света не бихме могли да синтезираме нещо подобно. Хуминовите киселини по същество свързват неживото (на пръв поглед) с живото (на пръв поглед).
Хуминовите киселини са съединения със сложна структура, те не се разтварят във вода, с изключение на една малка част – фулвокиселините, но техните разтворими соли – хумати на калий, натрий и амоний, са физиологично активни, което е за пръв път доказано от проф. Лидия Христева от Херсонския Университет в Р Украйна преди около 55 години. С течение на времето тези доказателства са се потвърждавали с експерименталната и научна работа на докторите на науките Ziechmann W., S. Bernhard, Piccolo A., Conte P., Cozzolino A., Guetzloff T. F. и др..
Хуминовите киселини се определят като сложни съвкупности с кестеняв до тъмен цвят, аморфни високомолекулни равномерно разпределени вещества, обединени от общия принцип на структура, но те си имат свои отлики, които зависят от изходната суровина. Това са ароматни карбоксилни киселини с ароматни ядра с ниска степен на кондензация, без мирис. Наличието на центрове ароматни ядра с подвижни електрони от тип -р и на различни функционални групи в ядрото и в страничните зони, а също и парамагнитните центрове се явяват причина за способността им за йонен обмен, сложно образувание, тавтомерия и реакции, намаляващи окисляването.
Само, че е необходимо да се разбере, че природата на молекулите на хуминовата киселина е неутрална, атомите на водорода в карбоксилните, хидроксилните и фенолните групи частично се смесва с йоните на Fe, Al, Ca, Mg. В това състояние молекулата е биологично неактивна, тя е сплетена (аналогично на белтъците) на кълбо и е неразтворима. Основно по тази причина природният хумус не се отмива в Световния океан, запазвайки плодородието на почвата. Само под влияние и въздействие на основите на йоните Na, K или NH заместителите на въглеводорода и други метали в карбоксилните и фенолните групи се дисасоциират, което води до това, молекулата да носи в себе си отрицателен заряд, предизвиквайки взаимно отблъскване на своите части. Молекулното кълбо се разплита в правата молекулна верига на хумата и става разтворима и готова да осъществи биологична реакция.
Многообразното въздействие на хуматите се обяснява с едновременното въздействие на всички съставни части на бъдещата реколта – вода, почва и растение.
Прониквайки във водата, хуматите така променят нейната структура, че тя става по-организирана и по-близка до структурата на ледените кристали. В резултат водата придобива известни свойства на „разтопена вода”, подобрявайки храненето на растенията. Прониквайки в почвата, хуматите възстановяват нейната структура – превръща разтворимите форми на оловото, живака, кадмия и други вредни и радиоактивни елементи, включително отровните промишлени отпадъци и вредните за екологията химикали, в неразтворими. Но освен това хуматите образуват сложни съединения с фосфора и микроелементите, които се усвояват лесно от растенията, а това рязко повишава ефективността на минералните торове. Прониквайки в растението и въздействайки му на клетъчно ниво, хуматите увеличават кълняемостта на семената, ускоряват развитието на растенията, стимулират образуването на ферменти, увеличават устойчивостта на засушаване, слани и радиация, увеличават клетъчната енергия, като способстват за образуване на хлорофил, витамин С, захари, аминокиселини и други важни градивни вещества.
Хуматите регулират метаболизма на растенията като предотвратяват натрупването на нитрати, избирателно съдействат за проникване на йоните на калия в клетъчните мембрани. Получените резултати от използването на хумати в Р България – това е увеличението на добивите от всички селскостопански култури. Потвърди се увеличаване на добивите – от пшеница (13 – 25 %), ечемик (15 – 17 %), просо (25 – 50 %), царевица (до 30 %) с биомаса (6 – 20 %), картофи, моркови, цвекло, репички (25 – 40 %), памук (10 – 30 %), краставици (34 – 38 %), домати (20 – 30 %), зеле (25 – 35 %), ябълки (8 – 20 %), грозде (25 – 30 %), фуражните треви (до 100 %). Фирми, занимаващи се с цветарство, дават информация за увеличение на количеството на цветовете на розите и карамфилите с 30 – 100 %, ускоряване на цъфтежа с 10 – 15 дни по-рано от обикновено.
Беше доказано, че хуматите увеличават не само количеството, но и качеството на селскостопанските продукти, те съдържат повече полезни вещества. Например, хуматите позволяват да се увеличи съдържанието на витамин С – в цвеклото до 100 %, в репичките – до 30 %, на каротина в цвеклото – до 100 %, в зелето – до 25 %, на рибофлавина в тези зеленчуци (8 – 14 %), на никотинова киселина – в цвеклото до 79 %, в зелето – до 42 %, в репичките – до 50 %. Съдържанието на белтъчини в листата на цвеклото и зелето се увеличава (16 – 18 %), на фосфор (26 – 28 %). При картофите се увеличава съдържанието на скорбяла, при лена се подобрява качеството на влакната, при семената се увеличава съдържанието на масло. Също толкова забележителен е и фактът, че хуминовите субстанции значително увеличаваха съдържанието на масло в семената на слънчогледа, съдържанието на захари и витамин С в доматите до 45 %. И така, може да направим извода, че стимулирането на биохимичните процеси в клетката, което е свързано с ускоряване на процесите на енергиен обмен, допринася за получаване на голямо количество продукти с високо съдържание на хранителни вещества.
Нарастването на новата радиация и на замърсяването на околната среда с пестициди, метални съединения и съединения на други токсични вещества, което е фактор за мутации и канцерогенни образувания, е много опасно за всичко живо. Затова много важно значение има защитната функция на хуматите. Тази защитна функция има широк спектър на действие: защита от засушаване, слани, радиация, вредни промишлени отпадъци и селскостопански пестициди. Защитното действие на хуматите е резултат от взаимодействието с клетките на растенията, което увеличава общата съпротивителна способност на растенията. Също така беше доказано, че пръскането и поливането на всякакви растения с 0,01 % разтвор на хумати (имаме предвид съдържание на хумати в разтворите за обработка на семена, поливане и пръскане) рязко активира почвите, дейността на микроорганизмите и подобрява адаптацията на растенията към промишлено замърсяване. Хуматите ускоряват водообмена, физиологичните и окислителните процеси, допринасяйки за по-добро хранене, особено когато условията на хранене не отговарят на стандартите и са замърсени с промишлени отпадъци.
Отглеждането на различни селскостопански култури, като пшеница, царевица, картофи, краставици, салати и др. изисква използването на голямо количество азотни торове, но използването на хумати съкращава средно с 50 % нуждата от азотни добавки. В САЩ беше доказано, че използването на хумати напълно предотвратява хлорозата и помага да се излекуват растенията от нея.
Един от основните проблеми на селското стопанство е ефективната асимилация на минералните торове. Проблемът е в това, че високо разтворимите калий и азот лесно се отмиват от почвата, а фосфатните торове, напротив, се свързват с йоните на K, Mg, Al, Fe, образувайки инертни неразтворими съединения. Но присъствието на хумати значително увеличава ефективността на асимилацията на минерални торове. Асимилацията на азотни и калиеви торове се увеличава стократно поради увеличеното проникване в мембраните. Съчетанието на хумати с минерални торове гарантира пълната им асимилация.
Хуматите играят важна роля при транспортирането на микроелементите. Преди хиляди години те са акумулирали важните микроелементи в природата в достъпни за растенията форми. Обработката на растенията с хумати гарантира постоянното хранене на растенията с микроелементи.
Плодородието на почвата винаги се е свързвало с наличието на хумус в нея. Хуминовите вещества вземат участие в регулирането на практически всички свойства на почвите.
Първо, хуматите стимулират развитието на всевъзможни микроорганизми в почвата, което ускорява прочистването и възстановяването на почвите, натрупването на хумус в тях. Второ, хуматите участват в образуването на цвета, и следователно на температурните условия, което е важно за „хладните” глинести почви, които стават по-топли. Трето, дългосрочната обработка на почвите с хумати подобрява структурата на почвата. Образуващите се хумати на калия и магнезия се превръщат в минерални мостове при структурирането на почвата. Можем да направим извода, че растението произвежда необходимите ферменти, благодарение на което то си създава устойчивост и на всеки стадий от развитието си става по-силно. Професор Христева използвала резултатите от своите наблюдения и формулирала мисълта, че аналогични процеси трябва да протичат във всички живи организми.
Хуматите били изпитвани като добавка към храната на пилета. Забелязано било, че те активират синтеза на обмен на белтъчини и като резултат от това масата на пилетата се увеличила средно с 10 %, а смъртността – намаляла средно с 14 %. Важни практически резултати били получени в животновъдството и рибовъдството.
Хуминовите продукти облекчават раждането на телетата и увеличават теглото им средно с 13 %.
Хуматите проявяват свойствата на средства за профилактика и лечение. Те са по-ефективни в ранните стадии от развитието на растенията и животните.
Най-добрият резултат от използването на хуматите се постига в неблагоприятна екологична обстановка.
Например, когато през юли температурите в Сибир паднали до – 12 оС (10 градуса по Фаренхайт), реколтата от пшеница и картофи, обработвана с хумати, били спасена. В друг случай били спасени 42 % от пилетата в една птицеферма, когато имало недостиг на фураж. Нещо повече, с 20 % се увеличила биомасата на пилетата. По време на този експеримент от храненето били изключени антибиотиците и витамините.
Гореспоменатата информация е вярна само по отношение на висококачествените хуматни продукти. За съжаление, не всички продукти, представени на пазара като хумати са с достатъчно високо качество. Проведохме серия тестове и се убедихме, че качествата на много от рекламираните като хумати продукти са недостатъчни за получаването на положителен краен резултат при фермерите. Според нас като недостатъци(изиграли отрицателна роля за приемането на хумино съдържащите препарати от световното земеделие) могат да се изброят: ниско съдържание на хуминови киселини (под 0,20 % в течните препарати и под 10 % в сухото вещество), „сурови” или необработени хуминови киселини съдържащи се в достатъчни концентрации в състава на продуктите но неефективни по отношение хранене на растенията, продукти с обработени хуминови киселини с високо енергоемки технологии, достигащи до фермерите на недостъпни и икономически неизгодни ценови нива, дори продукти представени като хумати без съдържание на хуминови киселини.
Автор: ПРОДЖЕКТ БЪЛГАРИЯ АГРО ГРУП